„ПЕРЕПЛЫВИ ВОЛГУ”
Пётр Викторович Мнацаканян/ Вегин (1939-2007 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕПЛУВАЙ ВОЛГА
Тъй дишат елените, вдишват след дългия бяг свободата,
и лижат разбито при бягство копито...
Любима, ти трижди проклета бъди и затрита!
Аз, както елените, вдишвам след дългия бяг свободата.
Солено е, ръси съдбата сол едра по пътя ни с болка.
Солени звезди се посипват в зелената Волга.
Така е солено – мълчи и крещи, и ридай,
и пий самогон и с ръкава замезвай докрай!
А що ли да сторя, в кръвта Лорелай щом се лей –
прерязани вени ли с влюбена кръв да подписвам?
При думите „що ли да сторя” предание плиска:
преплувай широката Волга – когато си зле.
Ти, Волга, със свойта добра синева ме покрий,
от пясъка злато тъй както златят, ме отмий
и щом съм достоен да нося живота си пак,
то нека съм устремен, нека доплувам до бряг!
А тя, Лорелай – несломим е разкошът й лош,
и нейното пеене, може би, също нетленно,
в кръвта ми пленена и в тази солена вселена.
Да е изпитание свято за мен тази нощ!
Та, значи, засилваш се, скачаш и плуваш корав
през таз разтопена от синьо всевремие сплав –
напреки съдбата си и Лорелай, към разсвета –
преплувай ти Волга,
преплувай ти Лета...
Ударения
ПРЕПЛУВАЙ ВОЛГА
Тъй ди́шат еле́ните, вди́шват след дъ́лгия бя́г свобода́та,
и ли́жат разби́то при бя́гство копи́то...
Люби́ма, ти три́жди прокле́та бъди́ и затри́та!
Аз, ка́кто еле́ните, вди́швам след дъ́лгия бя́г свобода́та.
Соле́но е, ръ́си съдба́та сол е́дра по пъ́тя ни с бо́лка.
Соле́ни звезди́ се поси́пват в зеле́ната Во́лга.
Така́ е соле́но – мълчи́ и крешти́, и рида́й,
и пи́й самого́н и с ръка́ва заме́звай докра́й!
А што́ ли да сто́ря, в кръвта́ Лорела́й штом се ле́й –
преря́зани ве́ни ли с влю́бена кръ́в да подпи́свам?
При ду́мите „што́ ли да сто́ря” преда́ние пли́ска:
преплу́вай широ́ката Во́лга – кога́то си зле́.
Ти, Во́лга, със сво́йта добра́ синева́ ме покри́й,
от пя́съка зла́то тъй ка́кто златя́т, ме отми́й
и што́м съм досто́ен да но́ся живо́та си па́к,
то не́ка съм у́стремен, не́ка доплу́вам до бря́г!
А тя́, Лорела́й – несломи́м е разко́шът й ло́ш,
и не́йното пе́ене, мо́же би, съ́што нетле́нно,
в кръвта́ ми плене́на и в та́зи соле́на вселе́на.
Да е изпита́ние свя́то за ме́н та́зи но́шт!
Та, зна́чи, заси́лваш се, ска́чаш и плу́ваш кора́в
през та́з разтопе́на от си́ньо всевре́мие спла́в –
напре́ки съдба́та си и Лорела́й, към разсве́та –
преплу́вай ти Во́лга, преплу́вай ти Ле́та...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Вегин
ПЕРЕПЛЫВИ ВОЛГУ
Так дышат олени, уйдя от погони, вдыхая свободу,
и лижут разбитое бегом копыто…
Будь проклята трижды, Любимая, и позабыта!
Как дышат олени, уйдя от погони, – вдыхаю свободу.
Всё солью, всё крупною солью судьба усыпает дорогу.
Солёные звёзды в зелёную падают Волгу.
Так солоно всё – хоть молчи, хоть кричи, хоть рыдай,
хоть пей самогонку и рукавом заедай!
Так что же мне делать с моей Лорелеей в крови –
вскрыть вены и подпись поставить влюблённою кровью?
При слове „что делать” я старое вспомнил присловье:
когда занеможется – Волгу переплыви.
Так на меня, Волга, своей синевы удостой,
отмой меня, как отмывают песок золотой,
и если ко мне применимо достоинство – жить,
да будет дано мне осилить, не кануть, доплыть!
А с ней, Лорелеей, – ничем её не перемочь,
и пенье её – это, может, одно, что нетленно
в крови моей пленной и в этой солёной Вселенной.
Да станет святым испытанием мне эта ночь!
Так, значит, с разбега, и вниз головою, и вплавь,
чрез этот расплавленный синего времени сплав –
навстречу судьбе, Лорелее, навстречу рассвету –
переплыви Волгу,
переплыви Лету…
http://www.stihi.ru/2011/01/31/6219
---------------
Руският поет, писател, художник и преводач Пьотър Вегин (Пётр Викторович Мнацаканян/ Вегин) е роден на 21 юли 1939 г. в гр. Ростов на Дон. Има средно образование. Първите му поетични публикации са от 1958 г. Член е на Съюза на писателите на СССР (1969 г.). Като художник участва в изложби в Русия и САЩ. Превежда стихове на поети от САЩ, Украйна, Армения, Литва, Латвия и Грузия. Автор е на стихосбирките „Притяжение” (1964 г.), „Винтовая лестница” (1968 г.), „Переплыви Лету” (1973 г.), „Лет лебединый” (1974 г.), „Зимняя почта” (1978 г.), „Над крышами” (1979 г.), „Созвездие Отца и Матери” (1981 г.), „Вальс деревенской луны” (1983 г.), „Серебро” (1984 г.), „Избранное” (1986 г.), „Мастерская” (1989 г.), „Раненая роза” (1989 г.), „Катины секреты” (1989 г.), „Каменные колокола” (1989 г.), „Блюзы для бога” (2002 г.), на мемоарния роман „Опрокинутый Олимп” (2000 г.) и др. През 1989 г. емигрира в САЩ. Преподава руски език и литература в университети в щатите Айова и Индиана, работи като редактор във в. „Панорама”, главен редактор на в. „Контакт”, в. „Правда – русская и американская” и алманах „Зеркало”. Умира на 10 август 2007 г. в Лос Анджелис, САЩ.